Нямам разделение на хората грозни-хубави /най-субективното определение/, бедни-богати, велики-обикновени. За мен е важно да са човеци. Боксът, както и борбата са спортове, наложили се във времето, може би за да задоволят първичните инстинкти у тълпата зяпачи. Мисля си, че по този начин са избегнати доста конфликти в живота, защото жадната за кръв човешка раса, в малка степен е получавала своето зрелище. По същата причина са възникнали гладиаторските борби, коридата, а може би и други, за които в момента не се сещам. Не обичам бокса, както и борбата. Но съм присъствала на боксов мач, поради естеството на работа на баща ми. Бях около 15-годишна, татко беше дежурен на някакъв боксов турнир на млади боксьори, май се казваше "младша възраст". Още на първия мач видях как две дребни кльощави момчета се налагат зверски, едното явно беше по-добро от другото. Беше страшно унизителна гледка. По-неопитното получи аркада и цялото му лице беше в кръв, независимо от това пак го изкараха на ринга.Тъй като седях на съдийската маса, станах, взех белия пешкир и го хвърлих на ринга. Настана луда суматоха. Естествено ме изгониха. Не знам как е завършило всичко, не попитах, но получих одобрение и адмирации от татко. Бях постъпила по съвест и правилно в неговите очи, а и в моите. До ден днешен смятам, че е така.
Насилието, в каквато и да било форма /психическо или физическо/ ме отвращават. Ужасно жалостива и състрадателна съм. Но във въпросът ми ставаше дума за любов. Дори и "животинските тъпанари" в професиите си, са човеци, когато става дума за любов /не платена, не купена, не от съжаление, а онази - истинската,която те въздига в небесата/.
Животните също се влюбват. Имах куче - далматинец, прекрасно човече, като казвам човече го казвам най-отговорно. Можеш да питаш всички. Беше влюбен в една пойнтерка. Усещаше, когато я изведат навън и заставаше на прозореца, скимтейки, а тя заставаше на едно място и гледаше към него. /живеем на 11 ет./ Знаех, че в този момент трябва да го изведа. Когато се видеха се целуваха дълго, след което обикаляха градината в луд бяг. Бяха страхотно красива гледка. Цялата махала се събираше да ги гледа. Но "добър" човек реши да изтрови кучетата, починаха 14 кучета за два дена, между тях и пойнтерката. Моето оживя след едномесечна борба със смъртта, но всеки ден, докато почине я търсеше.
"Животно" не може да бъде определение за човек, толкова хищен може да бъде единствено човек. Животните убиват само, ако са гладни или застрашени, човекът го прави за удоволствие и за повдигане на собственото си самочувствие. Пак казвам, не правя разлика между физическо и психическо унищожение, дори второто е много по-лошо.
Но любовта прави всичко красиво при всички категории хора, дори и при животните.
И разбрах, няма да задавам повече такъв въпрос, особено когато знам отговора.
