от PilaTekila » 27 Сеп 2009, 08:06
----Относно обиждането
Животът е прекалено кратък, за да си позволм лукса да го живеем обидени, засегнати и неразбрани. Тава са емоции, които те натикват на дъното на собствената ти самооценка, карат те да се чувстваш слаб и жалък, а този който те е обидил, може и да не знае, щрака си със пръсти и хвърля гюбеци и си пие пиенето....
Да се обидя или не?!?!- това е въпросът. Дали да се треса от яд и злоба, че някой ме е нарекъл например тъпа овца, дърта крава или проста селянка или да си слушам Don’t let me be misunderstood и да се чудя кое изпълнение ми харесва повече, дали на Nina Simone или на Cat Stevens.Никой не може да бъде обиден, всеки се обижда сам. Аз решавам дали да се чувствам обидено, или да се смея...
Не е нужно да се съизмерваме непрекъснато и да изпадаме в параноични подозрения да не би някой да знае нещо повече от нас или да напише нещо по-умно. Животът е кратък, енергията ни е ограничена, лично за себе си отдавна взех решение да не се вихря в злобни емоции, позволих на целия свят да ме превъзхожда колкото си иска, обаче с ясното съзнание че съм единствена и неповторима, не си оставям магарето в калта.Понякога се питам, дали трябва да утрепем личностите сред нас, да ги заровим дълбоко в градинките на нашето презрение и да ги полеем със забрава?! Като компенсация, всеки ден може да излъскваме до блясък собствената си посредственост, да и градим пиедестал и да я пробутваме упорито нагоре.... и накъде води всичко това? Човек израства само в съприкосновението си с личности, само по-големите, по-знаещите, по-можещите могат да те издърпат напред в нанагорнището, да те провокират градивно. Останалото е дърдорене.
Тук не се чувствам обидена, всеки може да казва каквото си ще. Най- добре ще е да се пише тематично, а не да се засипваме с неприятни квалификации помежду си.