Аз нещо не схванах смисъла на тая словесна престрелка!?!?! Нали уж против чалгата трябваше да се шуми, а то!? ‘Дигна се много шум за други неща...И впрочем – кому е нужно, това дърляне тук?
Не казвам кой крив, кой прав, кой се нацупил, кой се засмял....Всеки да си бере гайлето!
Останах с вЧЕПЕтлението, че нЕкой се опитва да пренапише малко историята (ай стига вече, няма да е за първи път, ама защо да е така, а?)
Без да се налага да прибягвам до висшата математика, така като сметна...чини ми се, че и аз бях на около 8 – 9 години, когато:
Blossom Lady написа:Когато минавахме покрай стрелбищата ни посрещаше гръцка и сръбска музика
Грешен отговор! От стрелбищата си купувах снимки на рок бандите! Чернобели повечето, цветните бяха лукс, но! Имах една цветна, на Abba – най – готината в колекцията ми! Дори снимките не стигаха за всички, а като свършеха и поръчки имаше. Така и не успях да си взема на Sabbath, щото чичката я беше обещал на един батко и брат’чед ми след даскало ходеше на стрелбището и прерисува музикантите до последната чертичка от същата тая (преди оня голям батко...нали....).
Един лист от зеления кадастрон, с който трябваше прилежно да подвържа учебниците и тетрадките си, беше принесен в жертва – стана моето платно, на което налепих всички снимки и след това бааам! – на стената, до останалите прилежно изрязани и закачени.
Въпрос с повишена трудност: Каква музика е звучала докато е вървяла търговията със снимките??? Наградата е Осигурена от Радио Рок Хит!На стрелбищата продаваха цигарени дъвки – розови и жълти бяха, увити в хартийки, имитиращи тоя „боклук, който развращава децата!” - цигарата! Захарни таквиз’ едни и с много хубав аромат! Баща ми гепи една кутийка веднъж (а уж беше така скрита, ама...) и трябваше една малка лекция да изслушам за вредното влияние на Запада (мръсни капиталисти, к’ви ценности, к’во възпитание бе братче!!!!). После пуснаха и едни (отново розови) с жълти опаковки, „Би Бип” – вътрешната картинка винаги не’ква готина кола! По 25 ст. („Идеал” струваха по 5, ама бяха твърди като камък).
От стрелбище имах два медальона или колиета (бе силно, ама много силно казано което и да е от двете, за една метална вержка с висулка, които почерняват за броени дни) – едното с надпис “LOVE”, другото с“ABBA”. Когато на една от организираните от училище екскурзии, бяхме в „Дом на хумора и сатирата” в Габрово, в залата с едни криви огледала (имаше в една от сериите на „Ну, погоди” подобни такива, в които Зайо и вълка се Оглеждаха), екскурзовода ме посочи с пръст и обясни, колко пошло, грозно и н’ам още к’во си там..абе направо много страшно, било моето колие! Той очакваше да се засрамя, да го сваля и...знам ли какво още! Другарката нищо не ми каза. Имам го увековечено – на снимката на класа пред църквата в с. Шипка преди да се изкачим до паметника съм с него! Ей тия няколко изброени и вредни за децата нещица, се внасяха от.....Югославия!!!!
Валентин Найденов написа:"ЛИК", "Космос", "Наука и техника", "Паралели" и за вестниците "Спорт", "Старт" и "Поглед"
Към тях добавям и „Филмови новини”. Не знам коя е годината в която излиза първия брой, но щом имаше статии за Жерар Филип и Апостол Карамитев (ликовете им красяха първите страници на някои от броевете...), вероятно ще да е около 70-те, началото може би....Много ценни снимки и статии има оттогава.
Тъй като съм на частта (от спора де...) преса – всеки комсомолец беше длъжен да се абонира за в. „Средношколско знаме”. И нЕма мърдане – а не си се абонирал, а се почва...наказание, мъмрене, строго мъмрене и накаря: „да дойде баща ти!”.В тоз’ вестник, въпреки пропагандата за „...комсомолците след тях строят!”, имаше и страници за култура. Покрай някой и друг стих за възхвала на партията закрилница, имаше статии за киното и театъра, за актьори, за рок групи! И до днес някъде си пазя няколко, нищо че Glenn Hughes се казваше Глен Худжес, нищо че “Slow and Easy” на Whitesnake се превеждаше така както не е всъщност. По това време вече на пазара се продаваха полските „Ekran”, “Film”, немското “Filmschpigel” – списания с толкова много снимки на актьори, музиканти, с плакати дори! За какви гръцки и сръбски мЮзики иде реч, че не се сещам? Освен ако не е бИла нЕкоа песма на Bijelo Dugme и нЕкой е решил, че това е ала „Рамо, рамо....”. Нямам думи.
Blossom Lady написа:нещо необходимо за училище ми се купуваше
И на мен ми купуваха! Подозирам, че едни от тези неща са били боички, флумастери, моливи....Що моливи и флумастери изхабих по лексикони да пиша имена на рок групите. И не само аз, всички го правехме! Имаше грешно написани, но въпреки това!!! Аз лично грешно написах едно име - вместо Rainbow, R
Einbow. Даже тяхна песен още не знаех, ама не щях да се издам....Kiss, Pink Floyd, Supermax, Foreigner...еее!!!! Сега сигурно и лексикони не е попълвал някой от присъстващите тук....Че ние, след като целия клас се изредеше да пише, рисува, лепи.., давахме и на някой учител да отговори на въпросите и нещо да пожелае! Давам си сметка, че много от учителите ни бяха приятели, с нас в класните стаи оставаха да празнуваме нечий рожден ден и винаги ни разрешаваха да си пуснем някоя наша плоча на грамофона (имаше такива в стаите, заради часовете по музика), която сме донесли за да си направим купона!
Понеже прочетох :”....на 14, на 17 и колко още там години....” Добре, приемам, че всеки по различно време е успял да се срещне, да се запознае, да открие (или преоткрие) за себе си красивото, стойностното, да формира вкуса си! Все ми се струва, че възрастта на хората от форума общо взето е приблизително еднаква...плюс – минус...Вярно е и че в зависимост от статуса, възможностите са били различни, но....Ако родителите ни са били ангажирани, за какво са приятелите? За приятелство се писа тук...с един на кино, с друг по опашки за плочи или билети за концерти. Нима има тук човек, който да не е научил нещо от приятелите си, а на тях да не е дал това което знае? Да не е разменил плоча, списание, книга или да не е дал? Да не е споделил преживяване... Ако се каже обратното, за к’во си говорим изобщо?
Някой не могъл да отиде на кино, когато връстниците му, щото еди какво си – ами и по телевизията се излъчваха филми и то не само партизански, макар да бяха в основата си такива. Майка ми не ми разреши да гледам „Козият рог”, защото според нея, сцената с изнасилването щяла да ме травмира – твърде тежка е, каза тя, за твоята детска психика! Имам спомени за много стойностни и готини филми от детството си и то от телевизионния екран, и не само детски, и не се само съветски....
Едно от любимите ми предавания по тв., беше „Телевизионен театър”. Ако добре помня, всеки понеделник беше това. Всякакви постановки имаше – исторически, съвременни (за тогава), комедии....Прекрасно изживяване си беше това!
А музиката? Дали пък не излъчваха „Златния Орфей”? ‘Айде да не я почваме тая тема, че бая сутрини ще осъмваме ако си говорим за това. Може да не са били рок любимците ни повечето от участниците, но да се правим, че не се е случвало....Някой може би ще каже, че не помни онова сладко дете Анита Хегерланд с нейната песен, че не я е гледал (по – късно стана част от живота на любимия, при това гениален!, музикант на Тони Блеър)...айде стига бе! През 70-те, когато още трудно си пробиваше път тук Западната култура (ама не съвсем...), все от западна Европа бяха музикантите, изнасящи рецитали на фестивала.
Няма да забравя ,че по телевизията гледах концерт на Жо Дасен, а вероятно и други, но тук паметта малко ми изневерява.
Защо някой забравя, че от училище се организираха посещения и на кино, и на театър...и колкото и бедни да са били семействата, не си представям, че на фона на всички 20 които ще отидат, някой родител ще лиши детето си от общата емоция! С това не мога да се съглася, дори да го прочета, щото ще е лъжа! След това, в часовете дълго обсъждахме филма или постановката, които сме гледали...често учителите решаваха да оставят за следващ път урока, който беше по план и ни караха сами да предлагаме темите за разговор!
Отново въпрос с повишена трудност: Дали сръбската и гръцка музика са били дискутирани тогава?Blossom Lady написа:от старите градски песни та до днес каквото се е пръкнало на българската музикална сцена.
Хубаво, аз се Дзверих тук дни и нощи да прочета поне едно име на изпълнител, заглавие на песен да видя – от „Черен влак се композира”, до днес що песни са се появили, колко музиканти изгряха на сцената...а? Българската естрадна, т.е. поп музика, рок...ми т’ва си е една ако не безкрайна, то доста дълга и много интересна тема. И нищо в крайна сметка!
Blossom Lady написа:Плочите от Балкантон които имах тогава, не бяха много, но да имаше ги.
И тук – ако е така, защо не ги написа тия една, две, пет....да разкажеш нещо, да споделиш и съответно да стане разговора.....
Blossom Lady, чудя се, мая се....защо започна и изведнъж спря по средата? Хубави мнения в една – две теми видях и изведнъж, рязък завой. Ясно е, че мАтРиала за някои от тях в Интернет си открила. Чудесно, всички сме в тоя кюп – кой повече, кой по – малко! Тук обаче не е писта за състезание, нЕма надписи „Старт” и „Финал”. Защо беше твоето участие тук, само ти си знаеш! Не те съдя, само си мисля, че от написаното от теб, получих отговори на въпроси, които не зададох. Понякога и това го има.
Каква е истината тук, кой знае? Не е важно дали всеки ще каже, че неговата
Е точно истината - това е най – лесно. Кое обаче е по – трудното – да можеш да я казваш или да умееш да слушаш, когато друг я казва ? Малко ми напомняш на герой от следния виц, има едни думи в него, които знам ли защо за теб ми говорят:
Малко истини за мениджърите :
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него.
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо за него се оказах виновен аз.
Забележка: вицЪт май се отнася не до професията, а до човека!
Моля аудиторията да ме извини за намесата в спора! Пожелавам успех на радиото и на форума! Благодаря за вниманието!
да си кажа за ценностната система - запечатало ми се е едно изречение от детските години, може да съм го прочела в сп. "Здраве" 
