Отиде си още един от големите на 62 г. – Курт Хауенщайн. Сърдечна криза в късните часове на 20 март в дома му в околностите на Виена.
При второто идване на Supermax в България през 1997 г. заснех документален филм за Курт и публикувах интервю в сп. “Union Media”. В стройната му осанка на тевтонски рицар живее много добър и ведър човек. Първата ми среща с него беше на аерогара София и се разбрахме за разговор в лоби бара на х-л „Шератон”. На масата сложих 2 мои тави и започнах да го разпитвам за девойките с които е сниман на “World Of Today” 1977
и “Fly With Me” 1979.
Лека полека се разприказвахме за първо му идване тук през 1980 г. Попитах го „Знаеш ли, че в интервюто ти за „Всяка неделя” хората си мислеха, че си дрогиран?”. И той: „Не, просто бях ядосан на властите тук. Бяха ни направили някаква програма къде да ходим и с кого да се срещаме. А ние искахме да се видим с хората заради които бяхме дошли. Непрестанно ни охраняваха и милицията не ни даваше да мърдаме. Опъваха червени кордони съвсем излишно. Едва се навих за това телевизионно интервю и пред студиото си запалих цигара. Дойде някакъв и каза „Тук не се пуши” и аз „Щом не се пуши няма да има интервю”. Цитирам по памет, но точните му думи бяха „No smoking, no interview”.
Така от дума на дума си поприказвахме доста за него и Supermax.
Тогава той живееше на остров Гран Канария – трети по територия и втори по жители от Канарските острови след Тенерифе и Фуертевентура (само по територия).
Както си седяхме в лоби бара забелязах надпис със златисти букви и го попитах: „Мечтаеш ли някога името Supermax да бъде изписано с такива букви наравно с…?” Помня, че споменах няколко мега групи и Курт каза спокойно: „Не, това са гиганти, рок динозаври. Ние сме твърде скромна група. За мен сега голямото удоволствие е да се виждам с рибарите в Гран Канария”.