Рок история ден по ден

[Ani]

С огромно закъснение, пиша, че ТЕМАТА Е ЧУДЕСНА!
Поздравления! Респектиращо е! Вероятно респектиращ е и обемът информация, който трябва да се прерови...

Направи ми впечатление, Вальо, че си посочил дата 26.01.1968 за концерта на Пинк Флойд в Саутхемптън, с участието на Гилмор без Сид.
На качения клип, датата е 26.11.1968. Вероятно става дума за грешка в YouTube или...?

Тогава ли всъщност се е случило продължението на разказа на Duke, започнат преди време:

Забележи, че не казвам нищо за ашладисания член Дейв Гилмор, но бих могъл ако искаш да ти разкажа как една сутрин симпатичното бусче на групата "забравя" да мине по улицата където живее Сид и така се "отваря" място за Дейв...

?!?

Всъщност "ашладисан" ли е наистина Дейвид?

[Валентин Найденов]

И двете дати са верни. В тубата няма запис от концерта в Саутхемптън. Затова избрах този клип в който става ясно как са изглеждали Пинк Флойд без Сид Барет. По едно време групата е била квинтет. Ник Мейсън отправя покана към Дейвид Гилмор за участие в Пинк Флойд. Съгласието на Дейвид е по телефона около Коледа на 1967 г. От началото на януари 1968 г. Дейвид е официално член на групата. Сид Барет напуска на 6 април 1968 г.

Не искам да се занимавам с мненията на Жоржи Радушев - Duke. Мъчно ми е, че интелигентно момче слуша хубава музика и чете Библията като дявол с дребнавите си злобни пристрастия, прерастващи в крива усмивка на неосъществен фатмак на какъвто се прави тук и там.

Думите на Ник Мейсън от книгата му "Пинк Флойд Отвътре" ще свършат повече работа вместо нечии брътвежи. Имай търпение да прочетеш важен факт от историята на една от великите групи на нашето време, написан от участник в събитието.

Jokers Wild band with David Gilmour.jpg (11.07 KiB) Прегледано 22227 пъти

"НАШИЯТ първи дискретен сондаж на Дейвид Гилмор се проведе, когато го забелязах в публиката на един концерт в Кралския колеж по изкуствата в края на 1967 г. Кралския колеж по изкуствата, точно до „Албърт Хол", по онова време се доближаваше най-плътно до представата ни за зала за постоянни участия, след закриването на „Ю Еф Оу". Имахме приятели в много от специалностите на колежа, което доведе до известно кръстосано опрашване между дизайна на плакатите, обложките на грамофонните плочи, фотографията и музиката, както и продължителната употреба на сградите на колежа за концерти.
Тъй като Дейвид не беше студент, аз предположих, че е дошъл да ни чуе. По време на една почивка се примъкнах до Дейвид и измънках нещо за възможността той да се присъедини към нас като допълнителен китарист. Рекрутирането му не беше еднолично мое решение, а просто първият шанс на някой от нас да повдигне въпроса пред него. Дейвид определено беше заинтересуван, предполагам най-вече защото ако и с право ни смяташе за по-неопитни от предишната му група - „Джоукърс Уайлд", ние имахме всичките преимущества, с които те не бяха успели да се сдобият - агент, договор за записи и няколко хитови песни.
„Джоукърс Уайлд" беше една от най-високо оценяваните групи в района на Кеймбридж. Всеки от тях беше смятан за способен музикант. Уили Уилсън, който замести първоначалния им барабанист Клайв Уелъм, по-късно се появи отново с Тим Ренуик в „Съдърланд Брадърс" и „Куивър", а след това стана част от групата на сенките, която използвахме в представленията на живо на „Стената".
Сега не мога да си спомня кога за пръв път срещнах Дейвид. Двамата със си¬гурност бяхме свирили в едни и същи заведения, включително на партито на Либи Джанюъри и сестра й, и определено се бяхме срещали на други места, след като успях да го позная сред тълпата в Колежа по изкуствата.
Като местен от Кеймбридж - ранните му музикални срещи със Сид са били в Кеймбриджкия технически университет - Дейвид беше намерил доста работа за „Джоукърс Уайлд", било то в околността, свирейки за американските пилоти, чака¬щи Третата световна война, или при спорадичните набези до Лондон. Но Дейвид беше посмял да излезе и извън страната. След една ваканция, през която свирил по улиците на Южна Франция със Сид и няколко други приятели, през август 1965 г. той решил да се върне на континента с „Джоукърс Уайлд" и групата останала там около година, включително и през „Лятото на любовта", прагматично променяйки името си на „Цветята". Накрая групата се разпаднала и по времето, когато го видях в Кралския колеж по изкуствата, Дейвид беше малко нещо свободен електрон, като караше микробуса на дизайнерите Оси Кларк и Алис Полок, които бяха собствени¬ци на бутик „Куорум" в Челси.
Ние го поканихме официално точно преди Коледата на 1969 г., когато му пред¬ложихме да стане петия член на „Пинк Флойд". Бяхме говорили със Сид и го бяхме убедили, че е добра идея Дейвид да се присъедини към нас. Минахме през фор¬малностите на една съвсем разумна среща на групата, но показахме ясно на Сид, че несъгласието му не е приемлив вариант. Дейвид прие предложението и му обещахме заплата от 30 лири седмично, като пропуснахме да му кажем, че реалната сума, която остава за него, е една четвърт от тази пари. Стив ОТурк, който вече се беше превърнал в главната ни връзка за общуване с агенцията на Брайън Морисън, осигури една стая в дома си, която беше оборудвана със записващ магнетофон „Ре-вокс" и безплатни сандвичи, където Дейвид мастерира целия ни репертоар само за няколко дни.
Много по-тежък проблем за Дейвид беше да се впише в съществуващата група. Официално той беше втори китарист и допълнителен вокал. Но Сид смяташе Дейвид за натрапник, докато останалите от групата виждахме в него потенциален заместник на Сид. Но ние използвахме възможността да избегнем да кажем това."

[Валентин Найденов]

"Но ние използвахме възможността да избегнем да кажем това на Дейвид, доволни, че можем да си спестим тежката истина. Предвид тези неясни сигнали Дейвид трябваше да извлече най-доброто от неловката ситуация. Последвалите събития се развиха доста бързо. В началото на 1968 г. имаше няколко концерта, на които се опитахме да свирим като петчленна група. Какво преживяваше Сид по време на тези концерти може само да се гадае, но вероятно беше абсолютно объркан и гневен от това, че влиянието му се подкопава стабилно. На сцената той влагаше минимални усилия в изпълнението си, вършеше всичко отгоре-отгоре. Тази липса на принос може би беше неговият отказ да участва в цялата тази игра. Докато той се отдръпваше все повече и повече, ние просто се убеждавахме, че вземаме правилното решение.
Най-ясният пример за отношението на Сид беше една репетиция в училищна зала в Западен Лондон, където Сид прекара няколко часа да ни учи на една нова песен, която беше озаглавил „Have You Got It Yet?". Той непрекъснато сменяше аранжимента, така че всеки път, когато изсвирвахме песента, вокалният хорус „No, no, no" неизбежно излизаше погрешен... Това беше една последна, вдъхновена демонстрация на неговия гняв и отчаяние.
Нещата стигнаха критичната си точка през февруари, в деня, когато трябваше да свирим на един концерт в Саутхамптън. В колата, докато отивахме да вземем Сид, някой каза: „Ще вземаме ли Сид?" и отговорът беше: „Заеби го. Да не се занимаваме." Откровеният ми разказ за това звучи коравосърдечно до жестокост, но е истина. Решението, също като нас, беше напълно безчувствено. В тогавашното ни състояние на коне с капаци аз мислех, че Сид просто ни спъва умишлено и това дотолкова ме изкарваше из търпение, че виждах само краткосрочният ефект, който той упражняваше върху желанието ни да бъдем успешна група.
Предвид факта, че никога преди не бяхме репетирали четиримата заедно, шоуто мина добре в музикално отношение, като Дейвид пое всички китарни и вокални партии. Това беше знак за минималния принос на Сид в последните концерти, но дори при това положение е изумително колко небрежно самоуверени сме били,за да предприемем тази стъпка. Най-важното е, че публиката не си поиска парите обратно: беше ясно, че отсъствието на Сид не беше непреодолим недостатък. Ние просто повече не го взехме с нас.
Въпреки че удобно бяхме забравили да информираме мениджмънта за променения си състав и новите ангажименти, Питър и Андрю - а естествено и Сид - бързо разбраха какво става. Въпросът трябваше да се разреши. Тъй като партньорството ни тогава беше шестстранно, Роджър, Рик и аз дори не бяхме мнозинство, за да задържим името на групата, а предвид важната роля на Сид като основен автор на песните, неговият глас вероятно тежеше повече."

За случката Ник Мейсън споменава февруари. Не знам, сигурно е прав. Аз чета една много дебела книга в която е пълно с Рок история ден по ден.

[Ani]

Благодаря ти, Вальо, за изчерпателния отговор!
Никога не съм вярвала в съвпаденията или случайностите.
От книгата на Мейсън, цитати от която любезно си поместил, е очевидно, че дори в началото да е имало съмнения доколко Дейвид е подходящ за ГРУПАТА, те са се изпарили. Гилмор е точният човек, на точното място и време.

Преди малко сметнах, съвсем по бакалски, че историята ти реално обхваща поредица от 15-20 хиляди дни... Търпение - разбира се! Колкото е нужно...

[Dakota]

Наистина изчерпателен отговор. Има си тема за него, впрочем. Както и да е. Искам да си намеря книгата на Мейсън - има какво да се научи от нея.
На въпроса дали Гилмор е бил "ашладисан", отговорът ми е ДА! Безспорно Пинк Флойд са се "облагородили" с Дейвид. Не че имам нещо против Сид Барет.."Барет горя ярко, но за кратко".
В тази връзка, "ашладисването" е било неизбежно и на място. Флойд нямаше да са това, което са без Гилмор!

[Валентин Найденов]

2 януари 1969 г., лондонското студио Twickenham. The Beatles започват снимки за това, което по-късно ще се превърне във филма “Let It Be”. Осем дни след това Харисън се скарва с Ленън и Макартни, пали колата и заминава за Ливърпул за да види родителите си.

Beatles - Let It Be Session.jpg (40.72 KiB) Прегледано 22176 пъти

На 30 януари The Beatles свирят на покрива на Saville Row в Лондон заедно с 22-годишния Billy Preston на електрически орган. Концертът продължава само 42 минути. Прекратен е от полицията, защото главният счетоводител на близката Royal Bank Of Scotland се е оплакал от силен шум. Това е последното свирене на живо и приключва с “Get Back”.

Beatles - Rooftop 1.jpg (62.77 KiB) Прегледано 22176 пъти

Beatles - Rooftop 2.JPG (65.12 KiB) Прегледано 22176 пъти

Beatles - "Get Back"
http://www.youtube.com/watch?v=YqiAl84ipIk

26 януари 1969 г. Прокурорът от Ню Джърси Лео Капловиц издава ултиматум към продавачите на грамофонни плочи „не продавай”. Три седмици преди това на летището в Нюарк са конфискувани 30 000 копия от албума John Lennon And Yoko Ono “Two Virgins” (двама девственици). Обложката е обявена за „порнографска”. Полицията също заграбва 22 300 копия (300 от тях с тавата вътре) от дилъра Bestway Product Company в Маунтийнсайд.

John and Yoko - Two Virgins Back 2.jpg (37.08 KiB) Прегледано 22176 пъти

3 януари 1970 г., студио Abbey Road в Лондон. Последна записна сесия на The Beatles на която Ленън не присъства. Записани са някои хармонични вокали, нови китари и барабани за някои песни и наслагвания. Резултатът е тавата “Let It Be”.

Beatles - Let It Be Cover Front 2.jpg (88.58 KiB) Прегледано 22176 пъти

Beatles - "The Long and Winding Road"
http://www.youtube.com/watch?v=-cUaO1P2mfo

19 януари 1971 г., Върховният съд в Лондон. Започва дело за прекратяване на партньорството между четиримата от The Beatles. Исковата молба е подадена от Пол. Ринго заявява: „Пол се държи като дете на което са му взели играчките”. На 12 март съдът се произнася в полза на Макартни.

31 януари 1972 г., размирици в Северна Ирландия. Кървавата неделя в Дери на 30 януари 1972 година. На този ден 26 човека от протестиращите за човешки права са простреляни от Първи британски батальон, командван от Дерек Вилфорд. 13 от тези хора, шест, от който са миньори, загиват на място. След четири месеца и половина още един човек умира от получените рани. Други двама протестиращи са ранени, след като са преследвани от полицейски коли. Множество свидетели, наблюдатели и репортери твърдят, че повечето от тези изстрели са били необосновани, а петима от простреляните са били улучени в гръб. 24 часа след това Пол Макартни композира и записва песента “Give Ireland Back To The Irish” (върнете Ирландия на ирландците). BBC не я излъчва, а вместо това пиратска радиостанция, базирана на кораб, залива цяла Англия с тази страхотна песен.

Wings - Give Ireland Back To Irish Single.jpeg (59.29 KiB) Прегледано 22176 пъти

Wings - "Give Ireland back to the Irish"
http://www.youtube.com/watch?v=kaO4XeHhwo8

[Валентин Найденов]

27 януари 1971 г., САЩ. David Bowie пристига на първото си посещение в Щатите. Не изнася концерти заради липса на разрешително за работа. Вместо това решава да представя дрехи на различни ревюта в Тексас и Калифорния.

David Bowie 1971.jpg (65.16 KiB) Прегледано 22159 пъти

22 януари 1972 г., сп. Melody Maker. Две години преди това David Bowie (истинско име David Robert Jones) се жени за Angela Barnett. В интервю с журналиста Майкъл Уотс Боуи признава своята бисексуалност. Той заявява: „Аз съм обратен” и добавя, че винаги е бил „дори когато бях Дейвид Джонс”. Предсказва: „Ще стана много известен и това някак си ме притеснява”.

David Bowie -Gay.jpg (71.81 KiB) Прегледано 22159 пъти

Дискутирайки неговата склонност да носи дамски дрехи Боуи казва: „Не харесвам дрехите, които се продават в магазините. Не нося постоянно дрехи. Сменям ги всеки ден. Не съм скандален. Аз съм просто Дейвид Боуи”. По това време сп. ЛИК превежда омерзителни статии и в една от тях той е описан с „полупапуаски, полупедерастки одежди”.

David Bowie - The man Who Sold World Front.jpg (72.04 KiB) Прегледано 22159 пъти

David Bowie - "The Man Who Sold The World"
http://www.youtube.com/watch?v=6x5OubSeb-U

5 януари 1973 г, студио Langham 1, Лондон. Queen записват първа сесия за BBC Radio 1, която ще се излъчи в предаването на John Peel на 15 февруари. EMI представя официално групата с концерт на 9 април в Marquee Club.

Queen - At The BBC.JPG (79.28 KiB) Прегледано 22159 пъти

Queen - "Ogre Battle" (At The BBC 1973)
http://www.youtube.com/watch?v=BkpBsAJSydw

7 януари 1973 г., London Palladium. Представено е сценично шоу „Фанфари за Европа” в чест на британското влизане в Европейската икономическа общност. Главни дейставищи лица са Slade, лично поканени от премиерът Едуард Хийт, който е техен почитател.

Slade - "Look Wot You Dun"
http://www.youtube.com/watch?v=jaVd709QHH0

13 януари 1973 г., Rainbow Theater, Лондон. Eric Clapton се бори с хероинова зависимост. За да го изправи на крака Pete Townshend (Таунсенд) организира концерт с много рок звезди между които Ron Wood, Steve Winwood и Jim Capaldi. Издадена е тавата “Eric Clapton’s Rainbow Concert”. Въпреки това Клептън изчезва още веднъж като отшелник.

Eric Clapton - Rainbow Concert Back.jpg (90.41 KiB) Прегледано 22159 пъти

Eric Clapton - "Badge"
http://www.youtube.com/watch?v=xw65H5ciaIg

Eric Clapton, Pete Townshend, Steve Winwood, Ron Wood - "Bellbottom Blues" (1973 Rainbow Concert)
http://www.youtube.com/watch?v=kbCNvul5vjQ&NR=1

* Eric Clapton - lead guitar & vocals
* Pete Townshend - guitar & vocals
* Ronnie Wood - guitar & vocals
* Ric Grech - bass guitar
* Steve Winwood - keyboard & vocals
* Jim Capaldi - drums
* Jimmy Karstein - drums
* Rebop Kwaku Baah - percussion

[Валентин Найденов]

14 януари 1973 г, Хавайските острови. От Honolulu International Center Arena се излъчва шоу “Elvis: Aloha From Hawaii” (здрасти от Хаваите). Чрез сателитна връзка Intelsat IV концертът е гледан директно в Япония, Австралия, Нова Зеландия, Южен Виетнам, Тайланд, Филипините, Хонг Конг, Сингапур и Малайзия. Щатите и Европа го получават на запис, но британските телевизии отказват да го лицензират. Зрителите са около 1 милион – рекорд до тогава. Събрани са 75 хиляди долара за фондация за борба с рака „Kuiokolani Lee”.

Elvis - Aloha From Hawaii Front.jpg (62.3 KiB) Прегледано 22148 пъти

Elvis: Aloha From Hawaii - "Cant Help Falling In Love"
http://www.youtube.com/watch?v=5sKQeZDLRyM

18 януари 1973 г., Los Angeles Forum. The Rolling Stones изнасят благотворителен концерт за жертвите от земетресението в Никарагуа. Тогавашната съпруга на Мик Джагър – Бианка е никарагуанка. Събитието събира 200 хиляди долара, а групата добавя още 185 хиляди. Присъстват 18 625 души, а на сцената също е Santana.

Rolling Stones Benefit Concert In LA, 18 Jan 1973.

Rolling Stones - LA 1973.jpg (43.25 KiB) Прегледано 22148 пъти

Rolling Stones - "Heartbreaker"
http://www.youtube.com/watch?v=Acr5TriuQMw

30 януари 1973 г., Popcorn Club в нюйоркския квартал Куинс. Групата Wicked Lester изнася първия си концерт с новото си име KISS.

Wicked Lester.jpg (28.93 KiB) Прегледано 22148 пъти

KISS - "Black Diamond"
http://www.youtube.com/watch?v=dRlzU5GddHw

Wicked Lester Dynasty Cover.jpg (124.07 KiB) Прегледано 22148 пъти

1 януари 1974 г. Албумът на Mike Oldfield “Tubular Bells” е първият обявен за златен от British Phonographic Industry.

Mike Oldfield - Tubular Bells Front.jpg (128.29 KiB) Прегледано 22148 пъти

Mike Oldfield - "Tubular Bells"
http://www.youtube.com/watch?v=V8l5fthffiE

Без картина, но знаменит подход бившият член на Bonzo Dog Doo-dah Band Vivian Stanshall да представи отделните инструменти. Той дава идея за името на албума и казва: "Grand piano; reed and pipe organ; glockenspiel; bass guitar; double speed guitar; two slightly distorted guitars; mandolin! Spanish guitar, and introducing acoustic guitar, plus... tubular bells". След всяко представяне звучи съответният инструмент.

Сингълът на Gary Glitter “I Love You Love Me Love” става платинен. До края на годината са сертифицирани общо 257 плочи по продажби: 2 платинени (300 000 бр.), 72 златни (100 000 бр.) и 183 сребърни (60 000 бр.).

Gary Glitter - "I Love You Love Me Love"
http://www.youtube.com/watch?v=ZfMrbIzd69Q

23 януари 1975 г., Обединеното Кралство. Supertramp започват 13-дневен тур в подкрепа на третия им албум “Crime Of The Century” 1974. Основателите Rick Davis (клавирни и вокали) и Roger Hodgson (китара и вокали) привличат нови членове. John Anthony Helliwell (духови инструменти), Dougi Thomson (бас) и Bob C. Benberg (ударни, американски евреин с истинска фамилия Siebenberg, Зибенберг – седем върха, тепета, но няма връзка с Пловдив, където тепетата вече са пет).

Supertramp - Crime Of The Century Front.jpg (95.76 KiB) Прегледано 22148 пъти

Supertramp - "Crime of the Century"
http://www.youtube.com/watch?v=jon3q6me5Sg

Supertramp - Crime Of The Century Back.jpg (45.51 KiB) Прегледано 22148 пъти

Supertramp - "Rudy"
http://vbox7.com/play:f741271e

От предишния албум “Indelibly Stamped” 1971 (незаличимо щампована) отпадат Kevin Currie (ударни), Frank Farrell (бас и клавирни) и Dave Winthrop (духови инструменти и вокали).

Supertramp - Indelibly Stamped Front.jpg (113.97 KiB) Прегледано 22148 пъти

[Валентин Найденов]

15 януари 1976 г. Съобщение в пресата потвърждава, че Bernie Leadon е напуснал The Eagles. На негово място идва Joe Walsh – успешна солова кариера на китарист и певец и с групите James Gang и Barnstorm. Първите му изяви са в концерти на The Eagles в Австралия и Нова Зеландия.

The Eagles – “One of These Nights”
http://www.youtube.com/watch?v=sCaIGmjlLUw

James Gang – “Walk Away”
http://www.youtube.com/watch?v=g4Wr5Wq5QHM

19 януари 1976 г. Щатският промотър Bill Sargent прави публично предложение в пресата на The Beatles за 30 милиона долара, ако се съгласят да се съберат на концерт само за една вечер. Определената дата е 5 юли, а мястото е по техен избор. Всеки един от четиримата ще може да изнесе солов концерт в случай, че свирят заедно поне 20 мин. След едномесечно мълчание сумата е повишена на 50 милиона долара. Историята знае, че това предложение не е прието. Седмица по-късно изтича 9-годишен договор на четиримата с EMI.

The Beatles - “Come Together”
http://www.youtube.com/watch?v=9A7t6rbx39E

10 януари 1977 г., Айлсбъри Краун Корт, Лондон. Keith Richards е съден по две обвинения за притежание на наркотици. “Виновен” за притежание на кокаин и глоба от 750 паунда (1 425 долара) и 250 паунда (475 долара) разноски по делото. “Невинен” за притежание на LSD (лизергин диетиламид). Глобен е също за шофиране без книжка и неплащане на данък – 25 паунда. На въпрос на неговия защитник сър Питър Роулинсън: “Какво е да свириш соло китара?” Кийт отговаря: “Това значи, че вдигам много шум”.

The Rolling Stones – “Hot Stuff”
http://www.youtube.com/watch?v=qwtiPwW3npo

23 януари 1978 г., Калифорния. Китаристът на Chicago Terry Kath, колекционер на оръжие от 1972 г., се прострелва в главата в апартамент на свой приятел от техническия екип на групата - Дон Джонсън. Умира намясто седмица преди да навърши 32 г. Дон разказва небивалици за игра с празни пистолети. Истината е, че е имало игра на “Руска ролетка”, която е забранена. Вдовицата Камелия Ортис се омъжва през 1987 г. за артиста Кийфър Съдърленд – син на Доналд. Бракът трае 3 г.

Terry Kath
http://www.youtube.com/watch?v=i5E-0q3N ... re=related

Terry Kath.jpg (14.52 KiB) Прегледано 22073 пъти

Chicago Transit Authority - "Poem 58"
http://www.youtube.com/watch?v=psHpgomSisg



16 януари 1980 г., аерогара Нарита, Токио. Paul McCartney е арестуван заради открити 218,3 г марихуана в куфара му. Прекарва зад решетките 10 дни. 11-дневен тур в Япония на групата му Wings е отменен веднага.

Paul McCartney - Arrest in Tokyo.jpg (59.6 KiB) Прегледано 22073 пъти

http://wn.com/Paul_McCartney_Busted_in_ ... tage_PART1

Paul McCartney - Japan TV.jpg (62.5 KiB) Прегледано 22073 пъти

14 януари 1981 г., BBC Radio 1, Лондон. Ultravox записват 40-минутна сесия за предаването “In Concert”. Сформирани от бившите членове на Visage – Midge Ure (китара, водещ вокал) и Billy Currie (клавирни), в студиото са още Chris Cross (синтисайзър, бас) и Warren Cann (ударни). Същата седмица техният хит “Vienna” е No.2 в класацията.

Ultravox – “Vienna”
http://www.youtube.com/watch?v=m9WdUgn0XkU

Ultravox.jpg (103.37 KiB) Прегледано 22073 пъти

16 януари 1981 г., BBC Radio 1, Лондон. Duran Duran са за пръв път в това студио и записват 4 песни за предаването на Питър Пауъл. Групата е създадена 3 години преди това в Бирмингам. Името е взето от героя на Майло О’Шей във филма “Барбарела” на Роже Вадим, заснет през 1968 г. по произведение на Жан-Клод Форе. Песента “Planet Earth” е предвидена за първи сингъл, който излиза на 2 февруари. Заедно с Ultravox бирмингамците стават водещи в движението “ню романтик”, което се оформя като опозиция на постпънка “ню уейв”.

Duran Duran - “Planet Earth”
http://www.youtube.com/watch?v=8NF6Qa84mno

Duran Duran.jpg (63.03 KiB) Прегледано 22073 пъти

31 януари 1981 г. Фирмата за “ню уейв” Some Bizzare с продуцент Stevo издава сборен албум. Плочата съдържа парчето “Photographic” – първи запис на Depeche Mode. Сред другите групи са The Thé (Дъ Те или от шотландски Дъ Дий) с лидер Matt Johnson и Soft Cell – Marc Almond (глас) и David Ball (клавиатури). Stevo организира много концерти в клубове за новите групи, наречени “футуристични”.

Depeche Mode – “Photographic”
http://www.youtube.com/watch?v=NUP5W10wGEA

Depeche Mode.jpg (74.56 KiB) Прегледано 22073 пъти

12 януари 1982 г., Barracuda Club, Лондон. След 9-дневен тур в Кралството Eurythmics се появяват екстравагантно. Annie Lennox, преди това в група Tourists, е в черна кожа и с дълга черна перука. Dave Stewart свири на китара с двоен гриф, която виси от тавана. Останалите звуци са от магнетофонни ленти.

Eurythmics – “Missionary Man”
http://www.youtube.com/watch?v=0-Q3cp3cp88

Eurythmics.jpg (123.43 KiB) Прегледано 22073 пъти